След нападението на Съветския съюз над Полша (17. 09. 1939) близо 4500 полски офицери и кадети са затворени в лагера Козелск на територията на СССР. Повечето от тях са избити в Катин близо до Смоленск през април и май 1940 г. по заповед на Сталин. Общо 15 000 офицери, войници и полицаи, държани в лагерите в Козелск, Осташков и Старобелск, са убити. През 1943 г. германците обявяват, че са открили масовите гробове край Катин. Съветският съюз не поема отговорност и обвинява фашистите за престъплението. През 1944 г. доказателствата са фалшифицирани. В комунистическа Полша всеки, който е обсъждал Катинското клане, е бил тормозен от милицията. За света това престъпление така и не съществува. Какво са 15 000 души в сравнение с Холокоста? За поляците престъплението е особена трагедия – то е част от плановете на Германия и СССР да унищожат интелектуалния потенциал на нацията. Фашистите са убивали полски интелектуалци – например професорите от Ягелонския университет – или са ги затваряли в концентрационни лагери по същата причина.

„Филмът не представлява историята на самото престъпление. Той разказва историята на лъжата за него. Семействата на избитите е трябвало да живеят с тази лъжа години наред. Тяхната съдба е главната тема на филма.”
Анджей Вайда