Лятната ваканция. Стефек живее с майка си и сестра си в малко градче някъдe в Полша. Баща му е изчезнал преди години. Стефек си спомня за него само от измачкана, надраскана снимка, която винаги носи със себе си. Един ден Стефек решава, че мъжът, който се качва на влака като него всяка сутрин, всъщност e баща му. Ден след ден момчето седи на перона в очакване мъжът да го разпознае. Когато разбира, че наблюдението и надеждите му са напразни, Стефек решава, че е време да предизвика съдбата с някои свои магии.
Може и да звучи като поредната сага за син, намиращ баща си, но филмът освежаващо се различава от подобни банални истории както по звучене, така и по сюжет. Уж случайно добавената музика – електрически орган и духови инструменти – мигновено отпуска и създава уместно лятно настроение. Нещо повече – режисьорът използва детински сериозната гледна точка на Стефек, за да вмъкне, наглед случайно, няколко мъдри прозрения за живота и любовта. Така скучно си минават дните в летния зной. Виждаме как едно малко ексцентрично момче репетира порастването си и, за късмет, все още му е позволено да прави грешки.