Забележително красив за гледане и слушане, На сляпо е като приказка, на която е вдъхнат ярък живот. При цялостното разгръщане на сюжета филмът страховито докосва най-дълбоки струни в сърцето. Рубен е младeж, който заедно с майка си и разнообразната прислуга живее в голямо имение в провинцията в края на XIX в. Рубен е незрящ, но и невероятно проклет и управлява стопанството чрез яростни избухвания и заплахи. Тази потискаща атмосфера се променя напълно с появата на Мари – бледа като снега, доста странна на вид, по-възрастна от него жена, чиято воля е не по-малко силна от волята на Рубен. Тъй като обича книгите повече от всичко друго, тя е наета да му чете, но отказва да се забърква в неговите ежби. Това е идеалната работа за Мари. Белязана емоционално от травма в детството, тя вижда себе си като гротескно създание, така че един сляп работодател само облекчава терзанията й. Рубен не обича никого и нищо, докато кроткото проникване на Мари в дълбините на душата му не поражда привързаност по-силна от всички негови усещания досега. През мрачните зимни месеци двамата неразбрани аутсайдери се откриват един друг. Тази невероятна идилия рухва с появата лекар, който твърди, че зрението на Рубен може да се възвърне чрез нова хирургична процедура. Рубен иска операцията, за да може най-после да види любимата си и света около нея, но убедена, че той ще открие грозотата й и единствената й любов ще рухне, Мари изпада в паника.
Уверено режисиран от дебютантката Тамар ван ден Доп, с паметни изпълнения от Зелдеслахтс и Рейн, На сляпо деликатно изследва прастария въпрос: сляпа ли е в действителност истинската любов?