В началото на първия мандат на Вацлав Хавел като президент на новата Чешка република през 1993 г., документалистът Павел Кутецки започва да снима този филм: един портрет, който ще държи него и Хавел ангажирани за повече от десетилетие. Кутецки е винаги наоколо: зад кулисите и на официалните подиуми, с Клинтън в джаз клуб, с „Ролинг Стоунс” в Пражкия замък, край ковчега на покойната съпруга на Хавел, Олга, в кметството по време на втората му сватба, при разговори със съветници, граждани, политически опоненти: кадри, показващи близост и интимност, на които могат да завидят всички папараци – особено сега, когато политиците с излъчване на поп звезди вече не са защитени от тях. Кутецки, който загива при катастрофа, оставя след себе си над 100 часа заснет материал. От Мирослав Янек зависи монтажа на този многопластов портрет на харизматичния писател и бивш дисидент, който сам се сблъсква с опозицията в своя политически кабинет, както и представянето на Хавел в уникални исторически моменти. Качества, които така или иначе отличават документалното кино от таблоидната преса.
Ана Хофман