Мирослав Янек изследва живота в един детски дом със средствата на играта. Той кани децата да станат негови партньори в снимането на филма: учи ги как да работят с кинокамера и ги окуражава да снимат средата, в която живеят. Режисьорът запознава децата с различни кинаджийски умения, което им помага да преодолеят ограниченията в улавянето на реалността. Заедно те създават анимация, снимат скечове, измислени от самите тях, и експериментират с филмовите материали – така разкриват много неща за собствения си живот. „Здравей, мамо, здравей, Куба. Аз съм в гората и моят телефонен номер е 021905. По пътя срещнах горски пазачи, бездомници, нимфи, пияници и една вещица, която ни даде няколко змии. Змиите ги изядохме. След това полетях към дома, където е началото. На масата се мъдреха големи животни, които нещо се бяха угрижили. Внезапно се огледах и съзрях на вратата една изискана дама, а Уху политна към звездите и се появи страховита мълния. Тогава се разтворих напълно – като захар във вода. Беше доста впечатляващо. Това е, което си спомям. Дори не споменавам автомобилната катастрофа.“