За да заснеме прекрасния, елегичен Не искам да си лягам сам, майсторът на абсурдния минимализъм Цай Мин-лян напуска добре утъпканите си тайвански маршрути и за пръв път разполага действието в родната си Малайзия.
В непривичната, многоетническа и многоезична обстановка на Куала Лумпур обаче отново откриваме призрачната муза на режисьора – актьора Ли Кан-шън в ролята на мъж, който безмълвно започва любовна връзка не с една, а с цели три жени – всичките мълчаливи като него.
За пореден път почеркът на Цай личи ясно в подробностите – безкрайно шуртяща вода, заразна болест, нечистотии, мълчание, секс и, разбира се, песен, – с тази разлика, че сега те са увеличени и откроени до такава степен, че спокойно можем да обявим осмия му пълнометражен филм за най-наситен досега.
След като няколко нехранимайковци пребиват тихия, дългокос скитник, китаеца Сяо-Кан (Ли Кан-шън) група бангладешци го прибират. Те го отвеждат в порутеното си жилище, където Рауан (Норман Атун) го излекува. През нощта Сяо-Кан дели със спасителката си нейния плесенясал стар дюшек, през деня излиза да се разходи из също толкова запуснатите околности на дома. В кафене в китайския квартал се запознава с Чи (също редовно играещата при Цай Чън Шян-чай) – сервитьорка, която работи и живее със своята по-възрастна шефка (Пърли Чуа). Както обикновено във филмите на Цай, иначе затворените персонажи се вкопчват един в друг чрез физическа близост: Сяо-Кан скоро се оказва в интимни отношения и с трите местни жени. Колкото и невъзможно да изглежда, Цай е представил Куала Лумпур (впрочем с най-добро чувство) като още по-вряща и кипяща, влажна и мръсна дупка, отколкото Тайпе. Оттам и комично-гротескната сцена, в която надяналите санитарни маски Сяо-Кан и Чи се мъчат да се любят, но се задушават и кашлят от обгръщащите ги от всички страни вонливи изпарения. Задавени от атмосферни и еротични миазми, неясните герои се събират и разделят в различни съчетания помежду си (често върху зацапани дюшеци) в унасящите приливи и отливи на действието до края на филма. Който се оказва точно толкова смешен и вълнуващ, колкото може да се очаква от Цай.
Джована Фулви