Eсма е самотна майка, която живее в следвоенно Сараево с 12-годишната си дъщеря. Когато училището на Сара организира екскурзия, Есма започва работа като сервитьорка в нощен клуб, за да спечели пари. Сара се сприятелява със Самир, който също като нея е загубил баща си по време на войната. Момчето обаче е изненадано, че също като неговия и нейният баща е обявен за национален герой, а Сара не знае как е загинал той. За бащата на Самир се знае, че е бил заклан от четници близо до Зук, бранейки до последно окопите. Когато Сара разпитва Есма за войната, отговорите на майката са неясни и неопределени. Ситуацията се доусложнява, когато от училището предлагат да включат безплатно в екскурзията онези ученици, които представят свидетелство, че бащите им са загинали във войната. Есма обяснява на Сара, че трупът на баща й така и не е бил открит и затова тя не разполага със свидетелство за смъртта му. Обещава й, че ще се опита да извади необходимите документи. Вместо това обаче се опитва да вземе назаем пари за екскурзията от приятелката си Сабине, от леля си и шефа си. Сара не може да се отърве от натрапчивото усещане, че нещо не е наред. Шокирана и объркана от факта, че не е в списъка на децата на героите от войната, включени в училищната екскурзия, тя отговаря на една от своите съученички, че баща й е загинал на фронта при Зук, отказвайки да напусне окопите. Когато се прибира у дома, настоява пред майка си да й каже истината. Есма избухва и в гнева си издава болезнения факт, че е била изнасилена от един военнопленник и после е била принудена да задържи детето. Изведнъж Сара осъзнава, че е дете на четник. Истината сближава майката и дъщерята, помагайки им да преодолеят травмата от войната…