Сенки е най-амбициозният филм на Милчо Манчевски досега – мистериозна, на места неуловима творба, навлизаща дълбоко в съзнанието на млад лекар, чийто живот се преобръща след автомобилна катастрофа. Лазар Перков (Борце Нацев) е човек, на когото всичко му върви. Млад и добре красив, той има хубава съпруга и дете, къща и добра работа. Наричат го „Щастливеца”, но сякаш в живота му липсва нещо много важно. Той непрестанно се старае да удовлетворява очакванията на строгата си майка и отегчената си жена. След като едва оцелява при тежка злополука, животът му се променя по непредвиден начин.
Той преживява поредица от срещи с хора, които сякаш умират отново и отново: мъж с бебе, старица, говореща на неразгадаем чуждестранен диалект, и неустоимо съблазнителна млада жена. Тяхното единствено послание е: „Върни това, което не е твое. Отнасяй се с уважение.” Докато тези призрачни видения завладяват сънищата и нахлуват в живота му наяве, Лазар интуитивно се досеща, че това са души от отвъдното, търсещи покой. Или може би са плод на въображението му? Но защо са избрали тъкмо него? Лазар се обръща за съвет към професор по лингвистика, опитвайки се да открие произхода на странния език, на който старицата си мърмори. Професорът е на конференция, но жена му се съгласява да помогне. И Лазар скоро се оказва в объркана връзка с тази жена, чийто живот също е енигма.

„Има нещо сюрреалистично в Сенки – впечатляващият опит на Манчевски да улови духа на своята родина. Объркан и изтерзан, Лазар може би е метафора на Македония – страна, преживяла травма, която се опитва да слепи отново парчетата. Този модерен Лазар се връща от света на мъртвите и се опитва да придаде смисъл на свят, който не подлежи на рационално разбиране. Това завладяващо изследване на състоянието на ума предлага поглед към един изгубен човек, който се опитва отново да намери пътя към дома.”
Пиърс Хандлинг