Началните минути на Александра се различават от всичко познато в съвременното кино. Като че ли в някакъв сън, група войници отвеждат възрастна жена до брониран влак и я качват на него. Отвличат ли я, депортират ли я или я изпращат на смърт? Не, тази несломима руска матрона просто посещава своя внук на фронта на руско-чеченската война и заедно с нея изживяваме една зловеща „война без война”, доколкото Сокуров проучва позициите и на двете страни в тази нескончаема борба.

“Фактът, че семейството на самия Сокуров е било вечно на път из СССР може да обясни невероятната увереност и нежност на филма към тези войници, напомнящи на Добра работа на Клер Дени. И все пак, сполучливият ход за ролята на овдовяла бабичка да бъде избрана великата руска певица Галина Вишневска е напълно изненадващ. Проследяването на нейното изълнено с открития пътуване в разкъсвания от войната Грозни постига ефект силно сюрреалистичен, но и могъщ като нищо друго от работата на Сокуров досега. Той успява да съчетае лиризма от Майка и син със смелостта на своите портрети на Хитлер, Ленин и Хирохито. Наистина завладяващ филм, изпълнен с невероятна красота и настойчивост.”
Йън Кристи