Титов Велес е старинно градче, в център на което има токсична фабрика за олово. „Титов” може и да е премахнато официално от името, тъй като е свързано с Тито, диктатора на бивша Югославия, но всички продължават да си го наричат Титов Велес. За трите незабравими сестри в центъра на филма също не е лесно да се отърсят от наследството на миналото. Невероятният нов филм на македонската режисьорка Теона Стругар Митевска предлага рядко задълбочен поглед към преживяванията на балканските жени, изпълнени с желание за нов живот. Трите сестри живеят в съсипан район, разорен както от комунизма, така и от капитализма, и си дават сметка, че трудно ще преодолеят лишенията, дори като си помагат една на друга.
Нашият водач в историята е девствената, 27-годишна Афродита (Лабина Митевска), която не говори, откакто майката ги е напуснала, а бащата е починал внезапно. Близначката й Сафо (Николина Куяца) е амбициозна хандбалистка. Противно на това, което името й внушава, Сафо обича мъжете и се опитва да има колкото може повече връзки; нейните завоевания обаче невинаги й носят радост. Красивата Славица (Ана Костовска) е 35-годишна жена, която се бори с пристрастеността си към наркотиците и участва в домакинството наравно със сестрите си. Близначките търсят съпруг за Славица, за да има кой да печели хляба за дома, а Сафо се опитва да емигрира в Гърция. Но скъсването с миналото се оказва трудно не само за Славица, а за всички.
Чрез магически реализъм, черно чувство за хумор и завладяващите актьорски изпълнения които успява да вдъхнови, режисьорката постига красота дори и в най-суровите ситуации и места. Аз съм от Титов Велес смело и въздействащо изследва не само чувствата на жените, но и неимоверната им воля за оцеляване – и за по-добър живот – на всяка цена.
Димитри Ейпидес