Веднъж в годината, група възрастни мъже, предприема пътуване на спомените. Те пътуват дълбоко в провинцията на България, в сърцето на нейната скорошна история: към остров на река Дунав, на който се е намирал зловещия лагер Белене, създаден по подобие на Гулаг. Точно там те са били затворени, насилвани и травмирани като млади мъже по време на управлението на Комунистическата партия.
Колкото до съвременна България, миналото държи настоящето като заложник. Бившата номенклатура се трансформира в може би дори по-могъща и по-богата олигархия, която контролира както държавата, така и „червената мафия”. Една от основите на тяхното управление е пълната амнезия. Престъпленията на тоталитарния режим, управлявал страната до 1989 г. почти не са документирани, рядко се поставят на общественото внимание и въобще не се изучават в училище.
Давай напред и не забравяй! Една балада за българските герои дава на оцелелите от Гулаг шанс да изразят своя достоен и интимен глас, преди да анализира как демократичните недъзи на посттоталитарната държава се явяват отчасти като резултат на манипулацията и прочистването на близкото минало.