В своя документален филм Гледната точка на нощния пазач от 1977 г. Кшищоф Кешловски представя на публиката едно „охранително куче” на комунистическия режим – пазач, който през целия си живот се е водел от принципа, че работниците във фабриката подлежат на непрестанно наблюдение отблизо. Почти 30 години по-късно австрийският кинематографист Андреас Хорват отново се занимава с този човек, чийто възгледи, макар политическата ситуация да е променена, са останали същите. Филмът на Хорват е мрачно-поетична лебедова песен за тревожното минало и за един от преданите последователи на режима.