Документалният филм Дон Елис: Electric Heart разказва историята на човека Дон Елис, на неговото време и най-важното – на неговата музика…

Това е историята на един от най-новаторските творци на 20 век – музикант, композитор, автор на текстове и аранжименти. Покойният Мейнард Фъргюсън разказва, че като тромпетист Елис никога не е харесвал точно определения звук. Роден в Лос Анджелис и израснал в Минеаполис, той става известен още през колежанските си години в Бостънския университет с неравноделните размери на своите аранжименти. Елис се установява в Ню Йорк. Тромпетите му са специално изработени от Лари Рамирез (Interviewee) от компанията Leblanc-Holton, имат 4 клапи вместо 3 и са 1/4 тон. Това става запазената марка на Дон Елис. Columbia Records подписват с Дон Елис дългосрочен договор за работа с легендарния продуцент Джон Хамънд. Тогава Елис се мести обратно в родния си Лос Анджелис и в края на 60-те и през 70-те често се изявява с рок групи като „Quicksilver Messenger Service” и „Big Brother and the Holding Company”. Във филма са интервюирани членовете на групата "Tears of Joy" – Милчо Левиев, Фред Селдън и Сам Фалцоне.
Няма друг като Елис, нито навремето, нито сега! Той смесва сложни индийски ритми с фантастичния си "Hindustani Sextet", а електрическите звуци на неговите оркестри вдигат на крака публиката в Тенгълууд, Конкорд и Монтрьо. Елис разбира, че му остава малко живот след като получава диагнозата порок на сърдечната клапа. През целия си живот Елис не докосва наркотици, а търси опиянение в уникалната музика, която създава.

Филмът включва концертни кадри, които не са излъчвани от 40 години.

- Джазът въведе нов термин специално за Дон Елис